Урок 1 30 март - 5 април 2024 г. *
Събота следобед
Стих за запаметяване: „И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето“ (Откровение 12:7,8).
Щом Бог е толкова добър, защо светът е толкова зъл? Как може един Бог на любовта да допуска съществуването на толкова много зло? Защо на добри хора се случват лоши неща? В урока за тази седмица ще разгледаме вековния конфликт между доброто и злото. Започвайки от бунта на Луцифер в небето, ще разгледаме произхода на злото и Божието дълготърпение, докато се справя с проблема „грях“.
Бог е Бог на изумителната любов. Самото Му естество е любов (1 Йоан 4:7,8). Всички Негови действия са движени от любов (Йеремия 31:3). Любовта никога не може да се роди по принуда, чрез насилие или със закон. Елън Уайт го изразява доста добре: „Любовта може да се породи само от любов“ (Копнежът на вековете. С. 22 – англ. изд.). Да отречем правото на избор означава да унищожим способността да обичаме, а да разрушим способността си да обичаме, означава да заличим възможността да бъдем истински щастливи. Бог спечелва нашата вярност чрез любовта Си. Той се справя с великата борба между доброто и злото по такъв начин, че грехът никога повече да не се появи във вселената. Неговата цел е да покаже пред целия всемир, че винаги е действал в интерес на творенията Си. Когато гледаме на света през обектива на Божията любов, в светлината на великата борба между доброто и злото, това дава на всеки един от нас увереността, че правдата ще победи неправдата, и то завинаги.
* Проучете урока от тази седмица, за да се подготвите за съботата, 6 април. Урокът за тази седмица се основава на глави 29 и 30 от кн. „Великата борба“.
Неделя 31 март
Война в небето
Прочетете Откровение 12:7-9. Какво разкрива този пасаж за свободата, съществуваща в небето, и за произхода на злото? По какъв начин е можел да реагира Бог след бунта на Луцифер?
* Бележките ви няма да бъдат запазени!
Тези стихове описват космическия конфликт между доброто и злото. Сатана и ангелите му воюват срещу Христос и накрая са прогонени от небето. Изглежда изключително странно, че в такова съвършено място като небето би могла да избухне война. Защо се е случило все пак? Дали любящият Бог е създал демоничния ангел, който е започнал тази война? Съществувал ли е фатален недостатък в този ангел, който го е накарал да се разбунтува? Библията недвусмислено обяснява произхода на злото. Тя отдръпва завесата в този конфликт между доброто и злото.
Сравнете Йезекиил 28:12-15 и Исая 14:12-14. Какво става в ума на този ангел, наречен Луцифер, което го подтиква към бунт?
Бог не е създал дявола. Той е сътворил ослепително сияйно същество, наречено Луцифер. Този ангел е бил създаден съвършен. Включена в съвършенството му е била свободата да избира – основополагащ принцип на Божието управление, което се ръководи от любовта, а не от принудата. Грехът е започнал от Луцифер в самото небе. Няма никакво логично обяснение защо този съвършен ангел е допуснал гордост и ревност да покълнат в сърцето му и да се развият в бунт срещу Неговия Творец.
Луцифер – едно сътворено същество – пожелава да получи поклонението, което принадлежи единствено на Създателя. Той се опитва да узурпира Божия престол, като оспорва Неговия авторитет. Бунтът му води до открита война в небето.
Въпреки че Бог дълго търпи Луцифер, Той не може да допусне бунтовникът да вреди на небето с бунта си. „Небесните събрания се обърнаха с трогателни молби към Луцифер. Божият Син му разкри величието, добротата и справедливостта на Твореца, както и свещената природа на Неговия закон. Самият Бог беше установил реда в небето и ако го нарушеше, Луцифер щеше да опозори своя Творец и да си навлече гибел. Но отправените с безкрайна любов и милост предупреждения само засилиха неговата съпротива“ (Великата борба. С. 334, 335).
Какви уроци можете да научите за Божия характер от начина, по който Той се отнася към злото?
Понеделник 1 април
Луцифер мами – Христос побеждава
Няма никакво логично обяснение защо Луцифер, този съвършен ангел, е допуснал гордостта и ревността да покълнат в сърцето му и да се развият в бунт срещу Твореца. Гордостта на Сатана узрява в открит бунт. Той обвинява Бога, че е несправедлив и пристрастен. Заразява ангелите със своите съмнения и обвинения.
Прочетете Откровение 12:4. Какво разкрива този пасаж за способността на Сатана да мами? Колко от ангелите се подлъгват от лъжите му за Бога?
Когато в небето избухва война, ангелите трябва да решават – ще последват ли Исус, или ще тръгнат след Луцифер? Какво точно представлява тази война в небето? Буквална ли е, или е война на идеи, или и двете? Не знаем подробностите, но конфликтът е достатъчно явен, за да бъдат накрая Сатана и ангелите му „свалени“ и да не „се намери вече място за тях на небето“ (Откровение 12:8,9). Тази война явно включва някакъв вид физически сблъсък.
Едно е сигурно за войната в небето. Всеки ангел трябва да реши „за“ или „против“ Христос. Кого ще последват? Чий глас ще послушат? Верните ангели решават да се покорят на Христовите заповеди, основани на любовта, докато една трета от ангелите избират да слушат гласа на Луцифер, не се покоряват на Бога и изгубват небето. И ние, в този критичен момент от земната история, сме призовани да вземем решение „за“ или „против“ Христос. И ние трябва да обявим на чия страна сме – на страната на Христос или на Сатана.
Когато Бог създава човека, Той влага дълбоко в нашия мозък способността да мислим, да разсъждаваме и да избираме. Самата същност на естеството ни е способността да вземаме морални решения. Ние не сме роботи. Създадени сме по Божия образ, различни от животните в способността си да вземаме морални решения и да живеем според вечни духовни принципи. От времето, когато започва бунтът на Луцифер в небето, Бог призовава народа Си да откликне на любовта Му и да се покорява на Неговите заповеди, като избере да Му служи.
Какви уроци можем да научим от битката в небето, която е свързана с нашата лична битка със злото? Щом Сатана е успял да измами онези праведни, святи небесни същества, какво ни говори този факт за неговите подли опити да ни заблуди?
Вторник 2 април
Планетата Земя се включва в бунта
Когато Бог е създал Земята, Той я е сътворил съвършена. Библията казва, че Той „видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро“ (Битие 1:31). Никъде няма и петънце от грях или зло. Но Той дава на Адам и Ева същата свобода да избират, каквато е дал и на Луцифер. Не иска Земята да бъде населена с роботи, както не е искал да има роботи и в небето.
Всъщност Бог изключително ясно обяснява тази свобода. Засажда дърво в Градината и го нарича Дървото за познаване на доброто и злото. Решава да им каже за него, защото иска да бъде сигурен, че те знаят, че имат избор.
Сатана се приближава до дървото и докато Ева се шляе наблизо, той ѝ казва: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото“ (Битие 3:4,5). Ако ядете от това дърво, ще навлезе в нова сфера на съществуване. Ще изпитвате вълнения. Ще почувствате тръпка, каквато не сте чувствали никога преди. Ева, Бог те лишава от нещо. Ето, вземи забранения плод и яж.
Когато Ева, а по-късно и Адам, вземат това решение, те отварят една врата, която Бог е искал да остане завинаги затворена. Това е вратата към греха, вратата към страданията, болката, болестите и смъртта.
Прочетете Битие 3:1-3 с Римляни 3:23 и Римляни 5:12. Какво е общото между тези стихове? Опишете най-сериозните последици от греха, които измъчват цялата човешка раса.
В самата си същност грехът е бунт срещу Бога. Той води до отделяне от Него. Тъй като Творецът е източникът на живота, отделянето от Него води до смърт. Води също до тревога, притеснения, болест и загиване. Страданията в нашия свят са резултат от живота на една планета, опустошена от греха. Това определено не означава, че всеки път, когато страдаме или се разболяваме, сме извършили грях. Но означава, че всеки един от нас е заразèн поради факта, че живее на обезобразена от греха планета.
(1) Химни, които възвеличават Бога за Неговото величие и сила в творението, Неговото царствено управление, съд и вярност. (2) Благодарствени псалми, които изразяват дълбока признателност за изобилните Божии благословения. (3) Жалби, които са искрени викове към Бога за избавление от беда.(4) Псалми на мъдростта, които предоставят практични насоки за праведен живот. (5) Царствени псалми, сочещи към Христос – суверенният Цар и Избавител на Божия народ. (6) Исторически псалми, които припомнят миналото на Израил и подчертават Божията вярност и неверността на Израил, за да учат следващите поколения как да не повтарят грешките на своите предци, а да се доверяват на Бога и да останат верни на Неговия завет.
Прочетете Битие 3:15; Левит 5:5,6; Йоан 1:29. Какви обещания дава Бог на Адам и Ева в Градината, след като съгрешават, които ще им осигурят надежда, когато изпитват вина и отчаяние? На какво служба се поставя началото в Едем, която ще сочи напред през вековете към решението на проблема с греха?
Сряда 3 април
Любовта намира начин
Адам и Ева съгрешават и Бог им казва, че трябва да напуснат своя дом-градина. От сега нататък делът им ще бъде тежък труд и страдания. Дали ще трябва да страдат и накрая да умрат без никаква надежда? Смъртта ли ще бъде краят на всичко?
Именно в този момент Бог им дава обещанието, записано в Битие 3:15. Поглеждайки директно към Сатана, змията, Той казва: „Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата“. Те може би не са разбирали напълно в онзи момент точно какво означава това, но са знаели, че отново могат да се надяват. По някакъв начин ще бъдат изкупени чрез „Потомството на жената“.
„Потомството на жената“, разбира се, е Исус Христос (Галатяни 3:16). На кръста Сатана наранява петата Му. Но Исусовата победа е нашата гаранция, че един ден главата на змията ще бъде смазана и ще бъде затворена вратата на страданията и смъртта, която са отворили Адам и Ева.
Прочетете Евреи 2:9; Галатяни 3:13 и 2 Коринтяни 5:21. Какво ни говорят тези стихове за огромната жертва на Христос на кръста?
Някога питате ли се дали Бог наистина ви обича? Погледнете към Кръста. Погледнете към короната от тръни. Вижте гвоздеите по ръцете и нозете Му. С всяка капка кръв, която Исус пролива на Голгота, Бог казва: Обичам те. Не искам да бъда в небето без теб. Да, ти съгреши. Продаде се в ръцете на врага. Да, сам по себе си не си достоен за вечен живот. Но Аз платих откупа, за да те върна. Не се налага никога повече да се питате дали сте обичани, когато поглеждате към Кръста.
Библията говори за Исус, Който идва в този свят, понася болка, разочарование и мъка заедно с всички хора. Разкрива Христос, Който е подложен на същите изкушения като нас – Христос, Който побеждава адските началства и власти както в живота Си, така и чрез смъртта Си на кръста – всичко това за всеки един от нас лично.
Помислете: Исус, Този, Който е създал Космоса (Йоан 1:3), напуска небето и не само идва в този грешен свят, но и страда така, както никой от нас няма да пострада никога (Исая 53:1-5). И го прави, защото ни обича, всеки един от нас. Каква убедителна причина да се надяваме!
Как отговаря на сатанинските обвинения Христос на кръста? Като имаме предвид великата борба между доброто и злото, какво се постига чрез Неговата смърт?
Четвъртък 4 април
Нашият Първосвещеник
Това, което прави за нас Исус на кръста, Му дава възможност да ходатайства в наша полза в небето. Нашият възкръснал Господ е и великият ни Първосвещеник, Който осигурява всичко за нашето спасение и за вечния живот в Божието царство.
Прочетете Евреи 4:15,16 и 7:25. Каква увереност ни дават тези стихове в един свят на изкушения, страдания, болести и смърт?
Текстът казва, че Той „е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях“ (Евреи 4:15). И добавя: „Нека пристъпваме с дръзновение – което означава с увереност – към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време“ (Евреи 4:16).
Казано с прости думи, Исус ни представя пред вселената облечени в Неговата правда, спасени чрез Неговата смърт и изкупени чрез кръвта Му. Той е всичко, което ние е трябвало да бъдем. В Христос няма никакво осъждане за греховете ни от миналото. Той отстранява вината, а могъщото Му ходатайство разкъсва хватката на греха върху живота ни. Счупва оковите, които ни държат, и ни освобождава.
Прочетете Йоан 17:24-26. Какво е съкровеното желание на Христос във великата борба между доброто и злото?
„Когато великата жертва беше принесена, Христос се възнесе в небето, отказвайки да приеме поклонението на ангелите, докато не представи молбата: „Желая, където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал“ (Йоан 17:24). Тогава от трона на Отец дойде отговорът с неповторима любов и сила: „Да Му се поклонят всички Божии ангели“ (Евреи 1:6). Върху Исус нямаше нито едно петно. След края на Неговото унижение и жертвоприношение Му се даде име, което е над всяко друго име“ (Великата борба. С. 339). Исус иска да бъдем заедно с Него в небето повече от всичко друго. Желанието на сърцето Му и причината за смъртта и ходатайството Му са да ни спаси. Имаш ли някаква специална нужда в живота си? Кажи я на Исус. Когато скърбиш, Той донася утеха. Когато се страхуваш, Той носи мир. Когато чувстваш вина, Той дава прошка. Когато си слаб/а, Той дава сила.
Според вас защо Христос се жертва за нас? Какво ни прави толкова ценни за Него?
Петък 5 април
Разширено изучаване: „Като прогони Сатана от небето, Бог показа Своята справедливост и достойнството на Своя престол. Но когато човекът изпадна в грях, поддавайки се на изкушенията на отстъпилия от истината дух, Той доказа Своята любов, като отдаде Единородния Си Син да умре за грешното човечество. Божият характер се разкрива в изкуплението. Мощният аргумент на кръста показва на цялата вселена, че пътят на греха, който Луцифер избра, по никакъв начин не може да се припише на Божието управление“ (Великата борба. С. 338).
„Кръстът на Голгота, от една страна, обяви закона за неотменим, а от друга, заяви пред вселената, че заплатата на греха е смърт. В последния вик на Спасителя „Свършено е“ зазвъняха погребалните камбани за Сатана. Тогава се реши изходът от великата борба, продължила толкова дълго време. Тогава стана ясно, че изкореняването на злото е сигурно. Божият Син премина през портите на гроба, „за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола“ (Евреи 2:14)“ (Великата борба. С. 340).
Въпроси за разискване:
-
Щом Бог е знаел, че Луцифер ще се разбунтува, защо изобщо Му е дал свободата да избира? Или когато се е разбунтувал, защо Бог просто не го е унищожил незабавно? Каква е можела да бъде реакцията на непадналата вселена, ако Бог беше ликвидирал веднага Луцифер? Защо идеята за интереса на вселената към плана на спасението (1 Петър 1:12; Откровение 5:13; 16:7) е толкова важна за разбирането на великата борба?
-
Каква причина или причини бихте могли да изброите за Христовата смърт на кръста? Дали е само за да разкрие Божия характер? Или да плати откупа за грях? Ако е така, на кого е платен този откуп? Споделете мислите си и дайте библейски основания за тях.
-
Когато използваме термина „великата борба“, какво имаме предвид? Обсъдете различните аспекти на великата борба и как урокът за тази седмица може да се приложи в живота ви.
-
Кои библейски стихове говорят за реалността на великата борба (например Йов, 1 и 2 глава, Ефесяни 6:12)?
-
С какво адвентното разбиране е уникално сред останалите християнски деноминации? Кое в тази тема за великата борба отделя адвентистите от останалите?
Тази събота, 06.04.2024 г., ще се молим за църкви „Благоевград – Б“ и „Бобов дол“.
Разказ
Вулкан, пожари и Ковид-19
От Андрю Макчесни
Кубинският мисионер Мисаел Делгадо Родригес преживял голяма разочарование по време на първата си събота на Канарските острови. Само пет души дошли на богослужението.
Мисаел се заел с евангелизаторска работа, като започнал да посещава бивши църковни членове и други хора на остров Ла Палма. Само след месец се радвал на първото кръщение. Точно тогава Ковид-19 прекратил работата му и проблемите му като че ли започнали да се умножават. В северната част на острова се разразил пожар, който оставил някои от църковните членове без дом. След това имало пожар и на юг. После вулкан изригвал цели 85 дни, оставяйки жителите на острова да страдат от земетресенияте, токсичните газове и пепелта. Две семейства от църквата изгубили всичките си притежания.
Сред бурите се случило нещо удивително. Вярата разцъфтяла. Три години след пристигането на Мисаел 45 души се събират редовно, за да се покланят на Бога в събота. Освен това седем души били кръстени, петима се подготвят за кръщение, а 15 посещават библейски курс. Какво се случило?
Мисаел твърди, че застъпническата молитва е ключът. „Молим се всеки ден в 7 сутринта, 2 следобед и 9 вечерта. Всеки член се моли за пет души.“
Всеки църковен отдел възприел и практическото евангелизиране. Според един от проектите, които бил по инициатива на Испанския съюз, църковните членове се обаждали на свои познати по телефона и предлагали книгата на Елън Уайт „Пътят към Христос“ и свързани с нея библейски уроци. Друг проект включвал образователни курсове на църковната Фейсбук страница, насочени към нуждите на семействата, младежите и малките деца, евангелизиране чрез музика, при което млади адвентисти изнасяли мини концерти на улицата или докато посещавали болни и нуждаещи се; програма наАДРА, чрез която църковни членове раздавали карти, срещу които би могло да се получи храна в супермаркетите; здравни изложения; библейски курсове; разпространяване на „Животът на Исус“ и други книги. В празнични дни като например Деня на майката, църковните членове поставяли специална картичка във всяка книга.
Църквата също така открила духовно училище, където миряните можели да се научат как да евангелизират. Четири малки групи започнали да се срещат редовно по домовете.
Евангелизирането чрез сприятеляване също било успешно, казва Мисаел. Докато вулканът изригвал, църковните членове прекарали два месеца в раздаване на маски и здравна литература, свързана с вулканите. „По този начин църквата стана позната“, твърди Мисаел. Наистина повечето от 15-те посетители на библейския курс били загубили всичко поради вулкана. Те признали, че именно кризата ги е довела до Бога. „Иначе никога не биха пожелали да научат нещо за Бога“, казва той.
Мисаел си спомня с радост преживяването си на Канарските острови. „Началото беше трудно. Преживяхме много трудности, но резултатите са добри. Видяхме как Бог ни благославя.“
Предоставено от Службата на Генералната конференция на Адвентната мисия, която използва съботното училище
мисионерски предложения за разпространение на евангелието по целия свят. Четете нови истории ежедневно на AdventistMission.org.
