Урок 12 16 – 22 март *

Събота следобед

За изучаване през седмицата: Псалом 134; Исая 42:10-12; Откровение 14:3; Псалом 15; Псалом 96; Откровение 14:6-12; Йоан 4:23, 24.

Стих за запаметяване: „Ще пея на Господа, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам“ (Псалми 104:33).

С израстването на нашата опитност с Божията благодат и сила ние сме подтикнати да запитаме заедно с псалмиста: „Какво да въздам на Господа за всичките Му благодеяния към мен?“ (Псалми 116:12). Неизбежният отговор е човек да посвети живота си на верността към Бога.

В Псалмите Израил не е просто народ, а „голямото събрание“ (Псалми 22:22, 25; Псалми 35:18). Това разкрива основното призвание на народа да хвали Бога и да свидетелства за Него пред околните народи, защото Господ иска целият свят да се присъедини към народа Му в поклонението. Господният народ се идентифицира с праведните, които се покланят на Господа и чиято надежда е в Него и в любовта Му.

Прославянето на Господа в събранието се възприема като съвършено поклонение. Това не означава, че молитвата и хвалението на отделния човек в Израил придобиват второстепенно значение. Точно обратното, личното поклонение пред Бога подхранва общностното поклонение с обновена хвала (Псалми 22:22, 25), докато на свой ред индивидуалното поклонение разкрива своя най-пълен потенциал в тясна връзка с общността. Общността на богомолците се нарича още „събрание на праведните“ (Псалми 111:1).Праведните познават Бога (Псалми 36:10) и са познати от Господа (Псалми 37:18) и това преживяване прониква във всеки аспект от тяхното съществуване.

* Проучете урока от тази седмица, за да се подготвите за съботата, 23 март.

Неделя 17 март

Издигнете ръцете си в светилището

Прочетете Псалом 134. Къде се принася поклонението тук? Какъв е резултатът от поклонието пред Господа?

* Бележките ви няма да бъдат запазени!

Псалом 134 припомня свещеническото благословение на Аарон от Числа 6:24-26 (също Псалм и 67:1) и подчертава благословението като основен принцип и резултат от взаимоотношенията между Бога и Израил. Хората благославят Бога в светилището и Той благославя народа Си от Сион. Благословениятаобхващат целия живот, защото Господ е Създателят на небето и земята. Споменаването на Сион като място на специални божествени благословения изтъква заветната връзка на Господа с Неговия народ.Следователно в рамките на завета на благодатта Израил упражнява привилегията да благославя Господаи бива благословен от Него.

Прочетете Псалм и 18:1; Псалми 36:1; Псалми 113:1; Псалми 134:1, 2 и Псалм и 135:1, 2. Как ту к са описани богомолците?

Псалмите често описват богомолците като слуги на Господа. Фразата „които престояват нощем в дома Господен“ (Псалми 134:1) вероятно препраща към нощната стража на левитите (1 Летописи 9:23-27) или към хвалението, принасяно на Бога от левитите и денем, и нощем (1 Летописи 9:33).

Тъй като израилтяните се покланят на невидимия Бог, Който не може да бъде представен под формата на каквото и да било изображение, светилището служи за отразяване на славата Господна и осигурява безопасна среда, в която грешните хора могат да се доближат до своя свят Цар. Тази среща е по инициатива на самия Господ и се ръководи от Неговите постановления и укази.

„При Когото, като идвате като при жив камък, отхвърлен от човеците, но от Бога избран и скъпоценен, и вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос“ (1 Петър 2:4, 5). Това, което виждаме тук, по думите на Петър, е новозаветен израз на същите идеи, представени в тези псалми, че Божият народ, сега свято свещенство, принася хвала и благодарност на своя Господ Исус Христос, на своя Създател и Изкупител, за всички добри неща, които Той е извършил за тях.

Като новозаветни вярващи ние също имаме свещеническа роля, тъй като сме призовани да предадем благата вест на евангелието на света. Кои са най-ефективните начини, по които можем да го направим?

Понеделник 18 март

Пейте на Господа нова песен

Прочетете Псалми 33:3; Псалми 40:3; Псалми 96:1; Псалми 98:1; Псалми 144:9 и Псалми 149:1. Кой е общият мотив в тези текстове?

Псалмите призовават хората да пеят „нова песен“. Коя е „новата песен“ тук? Причината за „новата песен“ е новото признание за величието и суверенитета на Господа над света и благодарността за Неговата грижа и спасение като Създател и Съдия на земята. Освобождението от врагове и от смъртта и специалното Божие благоволение към Израил са някои от по-личните мотиви да пеем „нова песен“. Макар че други песни също възхваляват Господа за Неговата любяща милост и чудеса, „новата песен“ е специална песен, изразяваща наново разпалената радост и обещание за подновена преданост към Бога.Новото преживяване на божественото избавление вдъхновява хората да признаят Господа за свой Създател и Цар. Общите теми в Псалмите, които разказват за „новата песен“, са доверието в Бога, възхвалата на Неговите чудесни дела и избавление от страданието, освен всички останали неща.

Прочетете Исая 42:10-12; Откровение 5:9 и Откровение 14:3. Какво заклю чение можем да направим от тези библейски текстове за „новата песен“?

Божият народ Израил е описан с нежни думи като „народ, който Му е близък“ (Псалми 148:14), което означава, че от цялото творение Израил има най-специалния статут и следователно е най-задължен и привилегирован да хвали Бога. По този начин Библията насърчава вярващите от всички поколения да пеят новата песен в прослава на своя Изкупител, която носи тяхното уникално свидетелство за спасение чрез кръвта на Агнето. „Новата песен“ може да описва нова песен, която никой не е чувал преди – песен, която отбелязва ярко преживяване на Божията благодат в живота на човека. „Новата песен“ може също да изразява надежда, като в този случай новостта на песента се изразява в очакване на уникалното, безпрецедентно преживяване на Божието величие в бъдещето. Истинското поклонение надхвърля жертвите и приносите и отразява живата връзка с Бога, която винаги е свежа и динамична. В известен смисъл може просто да се каже, че „новата песен“ е нов израз, дори всеки ден, на нашата любов и признателност за извършеното от Бога за нас.

Размишлявайте върху Божиите благословения в живота си. Ако трябва да изпеете нова песен, каква би била тя?

Вторник 19 март

Господи, кой ще обитава в Твоя шатър?

Прочетете Псалом 15. Кои са хората, достойни да се покланят в Божието присъствие?

Отговорът, даден в този псалом, е обобщение на изискванията, вече посочени в Божия закон и пророците: онези, чиито действия („върши правда“) и характер („в сърцето си“) (вж. Второзаконие 6:5; Михей 6:6-8) отразяват Бога. Светилището е свято място и всичко в него, включително свещениците, е осветено. Следователно светостта е задължително изискване за влизане в Божието присъствие.Светостта на Израил би трябвало да е всеобхватна, обединяваща поклонението с етиката и упражнявана във всички аспекти на живота. Законът е даден на Божия народ, за да им позволи да постигнат най-големия си потенциал, т.е. да живеят като царство от свещеници. Царското свещенство включва живот на святост в присъствието на Бога и занасяне на заветните благословения на другите народи.

Прочетете Псалми 24:3-6 и Псалми 101:1-3. Какво означава да сте святи?

„Непорочното сърце“ е най-великото качество на поклонника пред Бога. Еврейската дума tamim, „непорочен“, предава идеята за „завършеност“ и „цялост“. „Непорочната“ лоза е цяла, невредима и здрава (Йезекиил 15:5). Животните, принесени в жертва, трябва да бъдат tamim, или без недостатък (Левит 22:21-24). „Непорочната“ реч е напълно истинна (Йов 36:4). Следователно „непорочното сърце“ е „чисто сърце“ (Псалми 24:4) или сърце на истинност (Псалми 15:2). То търси Бога (Псалми 24:6) и се възстановява чрез Божието опрощение (Псалми 51:2-10). Безукорният живот произтича от признаването на Божията благодат и Неговата праведност. Божествената благодат вдъхновява и дава възможност на Божиите служители да живеят в страх от Господа, което означава да живеят в безпрепятствено общение с Бога и в покорство на Неговото Слово. Свидетелството за посветен и благочестив живот принася слава на Бога, а не на самата личност. Забележете, че повечето изисквания в Псалом 15 са дадени в отрицателен смисъл (Псалми 15:3-5). Тук не става въпрос да спечелим Божието благоволение, а да отбягваме нещата, които биха ни отделили от Бога.

Как можем да направим съзнателни избори, за да избегнем нещата, които ни отдалечават от Бога? Кои са някои от тези неща и как можем да избегнем извършването им?

Сряда 20 март

Възвестявайте между народите славата Му

Прочетете Псалом 96. Кои множество аспекти на поклонението са споменати в този псалом?

Поклонението включва пеене на Господа (Псалми 96:1, 2), благославяне на името Му (Псалми 96:2), прогласяване на Неговата благост и величие (Псалми 96:3, 4) и принасяне на приноси в храма Му (Псалми 96:8). В допълнение към тези познати елементи на поклонението Псалом 96 подчертава един не толкова очевиден негов аспект, т.е. евангелското измерение на прогласяването на Господното царство пред другите народи (Псалми 96:2, 3, 10).

И все пак пеенето, прославянето, принасянето на приноси и прогласяването на евангелието не са отделни действия, а различни изрази на поклонението. Прогласяването на Божието спасение на всички народи придава същност на прославянето и съдържание на поклонението. Забележете как причините за поклонение съвпадат с вестта, прогласена на другите народи: „защото Господ е велик“ (Псалми 96:4), „защото всички богове на племената са нищожества; а Йехова е направил небесата“ (Псалми 96:5), „Господ царува“ (Псалми 96:10) и „защото иде да съди земята“ (Псалми 96:13). По този начин целта на евангелизирането е да обедини Божия народ с други народи и в крайна сметка цялото творение в поклонение пред Господа (Псалми 96:11-13).

Поклонението произтича от вътрешното осъзнаване кой е Господ, тоест Създател, Цар и Съдия (Псалми 96:5, 10, 13). Така то включва припомняне на Божиите минали действия (Сътворението), празнуване на Неговите настоящи чудеса (Божието поддържане на света и Неговото настоящо царуване) и очакване на Неговите бъдещи дела (съда в края на времето и нов живот в новото небе и земя).

Съдът в Псалмите означава възстановяване на божествения ред на мир, справедливост и благополучие в един свят, който в момента е обременен от несправедливост и страдание. Следователно цялата земя се радва в очакване на Божия съд (Псалми 96:10-13; Псалми 98:4-9). Фактът, че Господ е праведен Съдия, трябва допълнително да мотивира хората да Му се покланят в святост и да „треперят“ и би трябвало да ги предупреди да не гледат лековато на поклонението (Псалми 96:9). То включва както огромна радост и увереност (Псалми 96:1, 2, 11-13), така и свята боязливост и благоговение (Псалми 96:4, 9).

Универсалният призив на Псалом 96 за поклонение пред Създателя и Съдията намира отражение в последното Божие прогласяване на евангелието по света, Тройната ангелска вест от Откровение 14:6-12. В много отношения псалмът като че ли включва тази вест за последното време: сътворение, спасение („вечно благовестие“), поклонение и съд. Всичко е там.

Сравнете този псалом с Трайната ангелска вест (Откровение 14:6-12). По какъв начин той учи на същите основни истини като вестта за последното време, която трябва да прогласим на света?

Четвъртък 21 март

Когато Бог не благоволи в жертви и приноси

Прочетете Псалми 40:6-8; Псалми 50:7-23 и Псалми 51:16-19. За какъв важен проблем се говори в тези стихове? Защо Бог не благоволи в жертвите, които е определил в Словото Си (Изход 20:24)?

Също като пророците, псалмистите осъждат различни злоупотреби с поклонението. Основната им идея в тези стихове не е отвращението на Господа към жертвите и празниците на Израил, а причините за това отвращение: фаталната дистанция между поклонението и духовността.

Бог не изобличава Своя народ за техните жертви и всеизгаряния, а за тяхното нечестие и несправедливост, които извършват в личния си живот (Псалми 50:8, 17-21). Псалмите не проповядват срещу жертвите и поклонението, а срещу суетните жертви и празното поклонение, демонстрирани в неправедността на тези богомолци.

Когато единството между външния израз на поклонението и правилната вътрешна мотивация за поклонение се разпадне, ритуалите обикновено стават по-важни сами по себе си, отколкото действителното преживяване на приближаването до Бога. Тоест формите на поклонение се превръщат в самоцел, за разлика от Бога, към Когото трябва да сочат тези ритуали и да Го разкриват.

Прочетете Йоан 4:23, 24. Каква идея изтъква тук Исус, съвпадаща точно с това, за което предупреждават псалмите в днешния урок?

Само жертвите не са достатъчни. Каква полза от тези жертви, ако сърцата на онези, които ги принасят, не са изпълнени с покаяние, вяра и скръб за греха? Само когато са придружени от покаяние и искрена благодарност, жертвите от телци биха могли да угодят на Бога като „жертви на правда“ (Псалми 51:19; вж. също Псалм и 50:14). Цитирайки Исая, Исус го изразява така: Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен “ (Мат ей 15:8). Проблемите, които виждат псалмистите, са същите, с които Исус се сблъсква при някои хора, особено с водачите по време на Своето земно служение.

Как можем да сме сигурни, че ние като адвентисти, с цялата тази светлина и знание, няма да попаднем в капана на възгледа, че просто то познаване на истината и извършването на съответните ритуали на истината е достатъчно?

Петък 22 март

Разширено изучаване: Прочетете главата „Как да се молим“ от кн. „Призив за отделяне“ на Елън Уайт.

В центъра на поклонението стои нуждата от покаяние, истинско такова: „Покаянието включва скръб за греха и отказване от него. Не можем да се избавим от греха, докато не видим гибелната му същност; докато не се отречем от него в сърцето си, не е възможно да настъпи никаква реална промяна в живота.

Много хора не успяват да разберат истинското естество на покаянието. Те съжаляват, че са съгрешили, и дори правят една външна реформа, понеже се боят, че вършенето на зло ще докара страдания на самите тях. Но това не е покаяние в библейския смисъл на думата. Те оплакват по-скоро страданието, отколкото греха. Такава бе и скръбта на Исав, когато видя, че първородството е завинаги изгубено за него. Валаам, ужасен от ангела, който стоеше на пътя му с изтеглен меч, призна вината си, уплашен за своя живот; но нямаше никакво истинско разкаяние за греха, никаква истинска промяна на намеренията, нито отвращение от злото. След като предаде своя Господ, Юда Искариотски възкликна: „Съгреших, че предадох невинна кръв” (Матей 27:4)“ (Уайт, Е. Пътят към Христос. Стр. 22, 23 – англ. изд.).

„Макар да не живее в ръкотворни храмове, Бог почита с присъствието Си събранията на Своите люде. Обещал е, че когато се съберат, за да го потърсят, да признаят греховете си и да се молят един за друг, Той ще се срещне с тях чрез Светия Дух. Но събралите се да Му се поклонят трябва да отстранят от себе си всяка злина. Ако не се покланят в дух и истина и в красота на святост, от събирането им няма никаква полза. За такива хора Господ казва: „Тия люде се приближават при Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но сърцето им далеч отстои от Мене. Обаче напразно ми се кланят (...)” (Матей 15:8, 9) Тези, които се покланят на Бога, трябва да Му се покланят „с дух и истина, защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му“ (Йоан 4:23)“ (Уайт, Е. Пророци и царе. Стр. 50 – англ. изд.).

Въпроси за разискване:

1. Ко й е най-гол ем ият прино с на поклонника към Бог а (Псалми 40:6-10; Рим ляни 12:1, 2)?

2. Как са свързани личното и колективното богослужение? Защо наистина се нуждаем и от двете? Как вс як о от тях подобрява другото?

3. Много хора смятат, че поклонението се изчерпва само с молитва, пеене на духовни песни и изучаване на Библията и духовна литература. Въпреки че тези дейности са от съществено значение за поклонението, то огранич ава ли се само до тях? Дайте някои примери за други форми на поклонение.

4. Елън Уайт пише: „ Не би трябвало да чувстваме служенето си за Него като затормозяващосърцето, тежко занимание. За теб трябва да е удоволствие да се покланяш на Бога и да вземаш участие в делото Му” (Уайт, Е. Пътят към Христос. Стр. 103 – англ. изд.). Как би могло поклонението на Господ а да се превърне в удоволствие?

Тази събота, 23.03.2024 г., ще се молим за църкви „Балчик“ и „Белослав“.